Кисел лапад - киселец Rumex patienta L.

$25.00

Семейство

Семейство Лападови (Polygonaceae)

Описание

Киселият лапад е многогодишно растение. През първата година образува една розетка с големи овално копиевидни листа. Дръжките на листата през лятото са интензивно до светлозелени, а през пролетта и есента под влияние на ниските температури са червени. Коренът е дълъг, надебелен, вертикален. През втората година образува стъбло. То е изправено, ръбесто, с височина над 1,5 m. Цветовете са дребни, червеножълти, събрани в метловидни съцветия. Растенията са разделнополови и обикновено еднодомни. Плодът е триъгълно лъскаво орехче с шоколадовокафяв цвят.

Зрелите плодове се изсипват лесно и затова семенниците се прибират във восъчна зрелост и се досушават на сянка. Семената имат кълняемост 80—90 %, която при добри условия на съхраняване се запазва 3-4 години. Киселият лапад се отглежда на едно място 3 — 4 години. Размножава се със семена и вегетативно. Растенията не са взискателни към почвата и могат да се отглеждат и на кисели почви. Той предявява по-големи изисквания към запасеността на почвата с влага и с хранителни вещества в достъпна форма. При понижена почвена и атмосферна влажност и особено съчетани стъбло с по-висока температура, растенията образуват цветоносно стъбло още през първата година. Киселият лапад не е взискателен към светлината и може да се отглежда като подкултура.

Семейство

Семейство Лападови (Polygonaceae)

Описание

Киселият лапад е многогодишно растение. През първата година образува една розетка с големи овално копиевидни листа. Дръжките на листата през лятото са интензивно до светлозелени, а през пролетта и есента под влияние на ниските температури са червени. Коренът е дълъг, надебелен, вертикален. През втората година образува стъбло. То е изправено, ръбесто, с височина над 1,5 m. Цветовете са дребни, червеножълти, събрани в метловидни съцветия. Растенията са разделнополови и обикновено еднодомни. Плодът е триъгълно лъскаво орехче с шоколадовокафяв цвят.

Зрелите плодове се изсипват лесно и затова семенниците се прибират във восъчна зрелост и се досушават на сянка. Семената имат кълняемост 80—90 %, която при добри условия на съхраняване се запазва 3-4 години. Киселият лапад се отглежда на едно място 3 — 4 години. Размножава се със семена и вегетативно. Растенията не са взискателни към почвата и могат да се отглеждат и на кисели почви. Той предявява по-големи изисквания към запасеността на почвата с влага и с хранителни вещества в достъпна форма. При понижена почвена и атмосферна влажност и особено съчетани стъбло с по-висока температура, растенията образуват цветоносно стъбло още през първата година. Киселият лапад не е взискателен към светлината и може да се отглежда като подкултура.

Разпространение

Киселият лапад е широко разпространен в страните на Северозападна Европа и на Северна Америка. Използуват се листата заедно с дръжките за приготвяне на супи, пюрета, предястия, салати заедно с други зеленчуци и като плънка за баници. В консервната промишленост се добавя към консерви от зелен грах.

Съдържание

Свежите листа имат нежна консистенция и приятно кисел вкус.

Те са богати с витамини, минерални соли и други хранителни съставки.

Киселият лапад е многогодишно растение. През първата година образува една розетка с големи овално копиевидни листа. Дръжките на листата през лятото са интензивно до светлозелени, а през пролетта и есента под влияние на ниските температури са червени. Коренът е дълъг, надебелен, вертикален. През втората година образува стъбло. То е изправено, ръбесто, с височина над 1,5 m. Цветовете са дребни, червеножълти, събрани в метловидни съцветия. Растенията са разделнополови и обикновено еднодомни. Плодът е триъгълно лъскаво орехче с шоколадовокафяв цвят.

Събиране

С беритбите не трябва да се закъснява но стъбло,.защото растенията са склонни да образуват цветоносно стъбло. През зимните и пролетните месеци беритбите се извършват, когато листата достигнат дължина над 18 cm. Те се изрязват с дръжки до 8 cm. Тъй като листната розетка е изправена и чиста, не се налага миене на листата след беритбата. Когато листата не се изрязват редовно, растенията образуват цветоносно стъбло и дават семена. Плодът е орехче в ципеста обвивка, която се отделя трудно.