Разпространение
Лопенът вирее в песъчливи и тревисти места, край ниви, ливади и храсталаци. Среща се до 2000 метра надморска височина. Разпространен е в Европа, Кавказ и Северна Африка.
Събиране
Използваемите части на лопен са венечните листа без чашката. Те се берат по време на цъфтежа на растението – месеците юни-септември. Самото бране трябва да се извърши в сухо време, преди обяд. Цветовете в съцветието се отварят постепенно отдолу нагоре и затова брането е периодично, в продължение на цъфтежа на билката.
Всеки един цвят цъфти само ден – сутрин се отваря, а привечер венчето увяхва.
Съдържание
В състава на лопена влизат:
слузни вещества
сапонини
кумарин
каротиноиди
инозит
жълтото багрило кроцетин
минерални соли
етерично масло
флавоновия гликозид хесперидин, витамин С
органични киселини
пектин
алкалоиди като вербасин и вербаскин, инозит
други вещества
Използване като храна
Цветовете на лопен са интересни не само за медицината, но и могат да се консумират. Сияещите жълти цветове осигуряват цветни акценти върху чинията. Прясно набрани имат деликатен меден аромат. Вкусът им е приятно мек, леко сладък и донякъде плодов. Можете да ги използвате, като ги поръсите отгоре върху зелена салата преди сервиране. Цветята са добри и за украса на десерти. Много важно: За да не дразни и не драска гърлото, мъхеститe тичинки се изваждат от цветовете. Жълтите и сладки цветя могат да се използват и за приготвяне на ликьори.
Лечебни качества
Листата и цветовете му се използват в тинктури, сиропи, масла и за гаргара. Лопенът се прилага при диария, заболявания на дихателната система, жлъчни и чернодробни заболявания. Клинични изследвания потвърждават полезното действие на лопена при бронхит, астма, хронична обструктивна белодробна болест, ушни инфекции и кашлица. В Германия листата на лопена се накисват в зехтин, от което се получава нелетливо масло, използвано за лечение на ушни инфекции и хемороиди.