Разпространение
Почти в цяла Европа, Русия, Мала Азия. У нас се среща главно върху богати почви и с достатъчно влага покрай реките, из по-влажните редки гори, по-често в близост с населените места, покрай оградите, из градините и др. (обикновено заедно с други храсти) до 1500 м надморска височина. Запасите от билката са доста големи.
Събиране
Събират се цветове (Flores Sambuci nigri), корени (Radix Sambuci nigri), плодчета (Fructus Sambuci nigri) и кора (Cortex Sambuci nigri).
Цветовете се режат на съцветия и се събират по време на цъфтеж ( май, юни), а плодчетата след тяхното узряване (придобиват тъмно-виолетов цвят). Корени се събират през август — септември.
Съдържание
Бъзовите плодове са богати на антицианови съединения, които оказват голяма роля при неутрализирането на свободните радикали.
Съдържат също пектин и целулоза, минерали и микроелементи.
Количеството на витамин С в бъза е голямо и при правилно изсушаване на плодовете, можете да запазите по-голямата част от полезните съставки.
Използване като храна
След отстраняване на семената, от зрелите плодове на черния и тревистия бъз, или в смес с други горски плодове ( трънка) могат да се приготвят ликьори, вино, оцет.
Лечебни качества
Народният лечител Петър Димков смята черния бъз за най-силната българска билка. В българската народна медицина черният бъз е един от най-мощните имуностимулатор. Плодовете и сиропа от черен бъз се препоръчват за подсилване на имунната система, при възпаление на дихателните пътища, простудни заболявания, бронхит, пневмония, туберкулозна кашлица.
Всички части на растението бъз има лечебни свойства – корените се използват под форма на отвара, плодовете като настойка, от листата се прави отвара или се прилагат външно под форма на лапи), а от цветовете може да се приготви запарка/чай
Източници:
Източник 1
Източник 2
Източник 3