Image 1 of 2
Image 2 of 2
Разпространение
У нас най-разпространена е бялата акация /R. pseudoacacia/. Тя произхожда от Северна Америка.
Бялата акация не е никак взискателна към климатичните и екологични условия. Расте добре както в богати, така и в бедни, сухи, песъчливи или скалисти почви. Издържа на мръсен въздух и други неблагоприятни условия. Еднакво добре понася и ниски и високи темпертатури. Има малко естествени врагове, тъй като кората, листата и семената ѝ са отровни. Всичко това обяснява защо се среща навсякъде по света и се смята за третият по разпространение дървесен вид на Земята. У нас е внесена още в средата на 19 в. и е широко използвана като декоративен вид. Покъсно навлиза широко и в горското стопанство, за залесяване на пустеещи земи и укрепване на пътища и ЖП линии. Днес видът е разпространен във всички флористични райони и всякакви местообитания до 1000 м н.в. Агресивният начин, по който измества местните растения в природата, застрашава ценни уязвими видове и техните местообитания.
Събиране
Лечебните суровини са цветовете, плодовете, листата и кората на бялата акация. Цветята трябва да се берат на етапа на цъфтежа им и се събират в полураздута форма. Сушенето трябва да се извършва в помещение, което е добре проветрено и има температура 40-50°C. Кората и листата трябва да се събират през вегетационния период. Използват се цветовете на бялата акация, когато са още неразтворени. Те трябва да се събират по време на цъфтежа, през май и юни. При откъсване не бива да се мачкат. Сушат се на сенчесто и проветриво място или в сушилня при температура до 40 градуса. Така преработената акация има бял или слабо жълтеникав цвят. Ако е недосушена, тя потъмнява, почернява и става негодна за лечение. Освен по цвета добре изсушените цветове на акацията се познават по приятния мирис и сладникавия си вкус.
Съдържание
Акацията съдържа етерично масло. В кората се съдържа отровният албумин-робин, алкалоид, багрило, а във вътрешната кора (през август) още амигдалин, глобулин, фитостерин, стигмастерин и ензим разлагащ урината.
Използване като храна
Използва се приготвянето на чай.
Лечебни качества
Българската народна медицина препоръчва запарката от цветовете на бялата акация при кашлица, язва в стомаха, главоболие, невралгия на лицевия нерв, ревматизъм, тифус, грип, стомашни кръвоизливи. Външно за жабурене при зъбобол. Една супена лъжица от билката се кисне 2 часа в 300 мл вряла вода. От прецедената запарка се пие по 1 винена чаша преди ядене 3 пъти дневно.
Източници: