Image 1 of 2
Image 2 of 2
Разпространение
Растението е разпространено в цяла Европа и Азия. Расте в широколистни и смесени гори от низините към планината. Предпочита сенчести места, богати на хранителни вещества, но расте и на варовити, каменливи и глинести почви. У нас се среща докъм 1600 м н. в.
Съдържание
В листата се съдържат белтъци, въглехидрати, витамини, микроелементи - магнезий, желязо, бор, титан, никел мед, силициеви съединения, дъбилни вещества и др. При медуницата витамин С се запазва и след сушене и консервиране на листата.
Използване като храна
Древните народи са отбелязали, че употребата на медуницата като храна оказва благотворно действие на организма. Тя се използва и днес от много народи, а в някои страни я отглеждат като салатно растение. Медуницата е най-ранното салатно растение, което се отглежда в градините. Използват се листата - сурови или сготвени в различни ястия. Със своя фин аромат и ниско съдържание на влакнини листата на медуницата са приложими във всяка салата. Техният слизест текстурат и многобройните власинки ги правят по-малко приемливи за някои хора, когато се използват самостоятелно. Медуницата се използва при приготвянето на питието Вермут.
Лечебни качества
Названието на рода - Pulmonaria идва от латинската дума Pulmoa, което означава бял дроб и без съмнение е свързано с благотворното и лечебно действие на растението върху този важен орган. Лечебните качества на растението са известни и използвани още от Средновековието за лечение на кашлица и заболявания на дихателните пътища. В българската народна медицина медуницата се използва при възпаление на гърлото, бронхит, задух, белодробна туберкулоза и други проблеми с белия дроб, като храчкоотделящо и др. За лечение се използват приосновните листа или наземната част на растението, събирани през време на цъфтежа - април-май. Изсушените растения са със зелен цвят и без миризма.
Източници: Диво растяща храна, П.Далев