Голям живовляк - Plantago major L.

$0.00

Наименования

Живовляк (Plantago lanceolata L.) дълголистен, ланцетолистен или остролистен живовляк, живовляк.

Живовляк (Plantago major L.) Голям живовляк, едролистен живовляк, жиловник, жиловляк, петрожилка, живовляк, бръци.

Семейство

Семейство Живовлякови -Pantaginaceae

Описание

Живовлякът е многогодишно тревисто растение, по-рядко се появява и като храст. Стъблото е почти голо или покрито с мъхести власинки. Листата на ланцетолистния живовляк са прости, линейно-ланцетни, с 3-7 успоредни жилки, с къса дръжка, целокрайни или слабо назъбени, събрани в основата в розетка. Листата на широколистния живовляк са широки, яицевидни до елиптични и дръжките са по-дълги. Характерни за широколистния живовляк са ясно изразените жилки по листата му, докато тези на теснолистния живовляк жилките не са добре изразени. Цветовете са събрани по много в гъсто класовидно съцветие, дълго 1-7 см, разположено на върха на листен стрък, висок 8-60 см. Цъфти през юни – октомври. Плодът представлява двугнездна кутийка, дълга към 3 мм с по едно семенце във всяко гнездо. Има късо коренище.

Наименования

Живовляк (Plantago lanceolata L.) дълголистен, ланцетолистен или остролистен живовляк, живовляк.

Живовляк (Plantago major L.) Голям живовляк, едролистен живовляк, жиловник, жиловляк, петрожилка, живовляк, бръци.

Семейство

Семейство Живовлякови -Pantaginaceae

Описание

Живовлякът е многогодишно тревисто растение, по-рядко се появява и като храст. Стъблото е почти голо или покрито с мъхести власинки. Листата на ланцетолистния живовляк са прости, линейно-ланцетни, с 3-7 успоредни жилки, с къса дръжка, целокрайни или слабо назъбени, събрани в основата в розетка. Листата на широколистния живовляк са широки, яицевидни до елиптични и дръжките са по-дълги. Характерни за широколистния живовляк са ясно изразените жилки по листата му, докато тези на теснолистния живовляк жилките не са добре изразени. Цветовете са събрани по много в гъсто класовидно съцветие, дълго 1-7 см, разположено на върха на листен стрък, висок 8-60 см. Цъфти през юни – октомври. Плодът представлява двугнездна кутийка, дълга към 3 мм с по едно семенце във всяко гнездо. Има късо коренище.

Разпространение

Съществуват над 250 вида жифовляк, виреещи предимно в умерените области. У нас са разпространени около 15 вида, от които най-често се срещат и употребяват теснолистният живовляк и широколистният живовляк. Живовлякът расте из ливади, сухи тревисти и песъчливи места, край пътища и в дворове като бурен до 2000 м н.в.

Съдържание

Листата на живовляка съдържат белтъци, въглехидрати, витамини С, А и К, лимонена киселина, силициева киселина, фитонциди, сапонини, гликозиди и дъбилни вещества. Високо е съдържанието на диетични влакнини (фибри), което повишава неговите хранителни качества.

Използване като храна

Младите и нежни листа в живовляка се използват за приготвяне на салати с картофи, лук, коприва и хрян. Той обогатява вкуса, домата и хранителната стойност на супи, каши, пюрета, омлети, сандвичи и всякакви зеленчукови и месни блюда.

Лечебни качества

Лечебните и хранителни качества на живовляка са познати и използвани от древните народи на Европа и Азия. Древните философи и учени Плиний Стари (23-79 сл. Хр.) и неговият племенник Плиний Млади (61-113 сл. Хр.) препоръчват в котела, в който се вари месо, да се пусне лист живовляк. Приготвеният по този начин бульон действа като панацея и може да излекува човек от всякакви болести. В Древен Китай живовлякът е скъп лечебен и хранителен продукт. У нас живовлякът е с широко приложение в народната медицина. Теснолистният и пироколистният живовляк са със сходни лечебни качества. Народната медицина ги използва като противомикробно, противовирусно и слабително средство: при възпаление на горните дихателни пътища, фарингит, ларингит, остър и хроничен бонкхит, пневмония, възпаление на пикочния мехур, разширени вени, язва на стомаха и дванадесетопръстника, колит, заболявания на жлъчните пъгища, цистит с хематурия, за лечение на рани и кожни заболявания, увеличена простата, сърдечна недостатъчност и др. Отвара от листа и смачкани пресни листа се прилагат външно като компрес за облекчаване и омекотяване на отоци от травми, болки от циреи, ухапвания от насекоми, възпаление на очите. Свежите листа помагат за лечение на гъбични заболявания между пръститена краката и ръцете и в слабините. Сокът на растението убива патогенните микроби, пречиства раните от гной и секрети, подпомага бързото им зарастване.