Пащърнак – Pastinaca sativa

$0.00

Семейство

Семейство Сенникоцветни - Apiaceae (Umbelliferae)

Описание

Пащърнакът е двугодишно растение. През първата година образува листна розетка и кореноплод, а през втората - цветоносно стъбло, цветове и семена. Кореноплодът има вретеновидна, конична, плоско кръгла или кръгла форма. Цъфти през периода юни - август. Цветовете му оформят сложни сенници с по 8-12 главни лъча, всеки цвят се състои от пет златистожълти венчелистчета. Семената са сплеснати, сламеножълти до кафяви. Кореноплодът има вретеновидна форма, подобна на моркова или кръгла, подобна на ряпата.

Семената на пащърнака поникват за около 16-20 дни, а при засушаване -до 40 дни, Кълновете им са слаби и при недостиг на влага в горните почвени слоеве загиват бързо. След като образуват 3--4 листа, растенията имат по-малко изисквания към влажността на почвата, но качествени кореноплоди се получават при оптимална влажност през целия вегетационен период.

Пащърнакът е студоустойчиво растение. Той зимува на открито без повреди. Към светлината има същите изисквания, както морковът. Особено чувствителни на засенчване са младите растения. Оптималната температура за поникване на семената е 16-18 С, въпреки че те поникват и при 4-5С. Младите растения издържат -8, -10 С, а възрастните до -20, -252 С.

Изискванията на растенията към почвата и нейната обработка и запасеност с хранителни вещества са подобни на изискванията на морковите. Пащърнакът е кръстосаноопрашващо се растение и както между сортовете, така и с Дивия пащърнак трябва да се осигурява пространствена изолация от 2 км.

Кореноплодите се прибират през есента по същия начин както кореноплодите на морковите. Те зимуват и на открито, но при влажно и студено време се затруднява изваждането им през зимата и през пролетта.

Семейство

Семейство Сенникоцветни - Apiaceae (Umbelliferae)

Описание

Пащърнакът е двугодишно растение. През първата година образува листна розетка и кореноплод, а през втората - цветоносно стъбло, цветове и семена. Кореноплодът има вретеновидна, конична, плоско кръгла или кръгла форма. Цъфти през периода юни - август. Цветовете му оформят сложни сенници с по 8-12 главни лъча, всеки цвят се състои от пет златистожълти венчелистчета. Семената са сплеснати, сламеножълти до кафяви. Кореноплодът има вретеновидна форма, подобна на моркова или кръгла, подобна на ряпата.

Семената на пащърнака поникват за около 16-20 дни, а при засушаване -до 40 дни, Кълновете им са слаби и при недостиг на влага в горните почвени слоеве загиват бързо. След като образуват 3--4 листа, растенията имат по-малко изисквания към влажността на почвата, но качествени кореноплоди се получават при оптимална влажност през целия вегетационен период.

Пащърнакът е студоустойчиво растение. Той зимува на открито без повреди. Към светлината има същите изисквания, както морковът. Особено чувствителни на засенчване са младите растения. Оптималната температура за поникване на семената е 16-18 С, въпреки че те поникват и при 4-5С. Младите растения издържат -8, -10 С, а възрастните до -20, -252 С.

Изискванията на растенията към почвата и нейната обработка и запасеност с хранителни вещества са подобни на изискванията на морковите. Пащърнакът е кръстосаноопрашващо се растение и както между сортовете, така и с Дивия пащърнак трябва да се осигурява пространствена изолация от 2 км.

Кореноплодите се прибират през есента по същия начин както кореноплодите на морковите. Те зимуват и на открито, но при влажно и студено време се затруднява изваждането им през зимата и през пролетта.

Разпространение

Културният пащърнак произхожда от дивия, който е разпространен в цяла Европа и в Азия. У нас расте като плевел из ливади и влажни тревисти местности, край реките и напоителните канали. Като културно растение пащърнакът се отглежда подобно на морковите. У нас се отглежда на малки площи главно от населението край Дунав, в районите, където има консервни предприятия и около големите градове. В Европа е много популярец през ХIХ и началото на ХХ век. Пащърнакът привлича европейците със своя приятен вкус и аромат, подобен на този на целината.

Съдържание

Кореноплодите, които са богати с ароматни вещества, се използуват за подправка на месни, рибни и зеленчукови консерви, на супи, ястия и предястия. Химичните анализи на пащърнак показват, че по съдържание на хранителни вещества той не отстъпва на останалите кореноплодни зеленчуци. Кореноплодът му съдържа към: 20% сухо вещество, от което белтъци – 15%, въглехидрати – 30%, целулоза – 10%, ароматни вещества - 0,8%, минерални вещества – 6% (калий, калций, фосфор, цинк, манган), витамини - А, В, С, Е, РР и фолиева киселина. Аналогичен е съставът и на листата.

Използване като храна

Пащърнакът се използва като храна от древните гърци и римляни. В наши дни е изместен незаслужено от другите кореноплоди - картофите и морковите. От корените му се приготвят супи и гарнитури, яхнии и гювечи, печива и каши, баници и захаросани десерти, безалкохолни напитки и сосове. Той е много подходящ при гозби, приготвени с месо. Пащърнакът се яде и в сурово състояние - настърган, леко подсолен и овкусен с растителна мазнина. Зеленчуковите салати с добавка на пащърнак, придобиват нови вкусови и ароматни качества. Той се съчетава добре с чесън, лук, магданоз и мащерка. Използва се и в приготвянето на пюрета за бебета – още едно доказателство за безспорните му качества. В някои страни пащърнакът се използва за ароматизиране на вина. Листата му се използват за подправка и украса на салати.

За хранителни цели се използва главно кореноплодът на пащърнака. Младият и дребен кореноплод не се нуждае от белене - трябва само да се измие и изтрие с гъба. По-старият пащърнак трябва да се обели и след това да се нареже.

Лечебни качества

Пащърнакъг е лечебно растение, използвано широко от народната медицина. Той се прилага за лечение и профилактика на сърдечносъдови проблеми - за понижение на високо кръвно налягане, за успокояване на сърдечни неврози и за нормализиране на стенокардии. Прилага се като противоревматично средство и при бъбречни заболявания. Пащърнакът стимулира защитните сили на организма, действа като естествен диуретик, регулира работата на стомашночревния тракт и помага при запек. Има и противоотровно действие.

В народната медицина пащърнакът се причислява към храните, които действат като естествени афродизиаци. Той е нискокалорична храна и заради богатото си съдържание на диетични влакнини (фибри) е много подходящ при диети за редуциране на теглото.

За лечебни и диетични цели се използват кореноплодите и семената му.