Шушан, Див кервиз - Anthriscus cerefolium L
Наименования
Обикновен кервел (див кервиз, азманук, кервиз, селина, целина, шушан) (Anthriscus Cerefolium)
Описание
Обикновеният кервел е едногодишно растение с коленчато, овласено, изправено стъбло, което достига височина 60-70 см. Листата биват тройнопересто насечени, гладки или накъдрени. Когато кервелът узрее, зелените листа променят цвета си - стават пурпурни и накрая придобиват бронзов цвят. Листата му приличат на магданоза, но са по-тънки и по-гъсто разположени. Като губят зеления си цвят, листата губят и характерния си вкус. Цъфти през май-юни. Цветовете са малки, бели, събрани в сенници по 4-5, носени от дръжчици. Плодът е двусеменен (диакен) и се разпада на 2 семена с дълбока бразда от вътрешната страна. Семената са черни, с тъмновиолетов оттенък, с дължина 8-9 см. При дъвчене излъчват аромат на анасон. Кълняемостта е 80% и се запазва 2-3 години. Обикновеният кервел се отнася към род Аnthriscus.
Наименования
Обикновен кервел (див кервиз, азманук, кервиз, селина, целина, шушан) (Anthriscus Cerefolium)
Описание
Обикновеният кервел е едногодишно растение с коленчато, овласено, изправено стъбло, което достига височина 60-70 см. Листата биват тройнопересто насечени, гладки или накъдрени. Когато кервелът узрее, зелените листа променят цвета си - стават пурпурни и накрая придобиват бронзов цвят. Листата му приличат на магданоза, но са по-тънки и по-гъсто разположени. Като губят зеления си цвят, листата губят и характерния си вкус. Цъфти през май-юни. Цветовете са малки, бели, събрани в сенници по 4-5, носени от дръжчици. Плодът е двусеменен (диакен) и се разпада на 2 семена с дълбока бразда от вътрешната страна. Семената са черни, с тъмновиолетов оттенък, с дължина 8-9 см. При дъвчене излъчват аромат на анасон. Кълняемостта е 80% и се запазва 2-3 години. Обикновеният кервел се отнася към род Аnthriscus.
Наименования
Обикновен кервел (див кервиз, азманук, кервиз, селина, целина, шушан) (Anthriscus Cerefolium)
Описание
Обикновеният кервел е едногодишно растение с коленчато, овласено, изправено стъбло, което достига височина 60-70 см. Листата биват тройнопересто насечени, гладки или накъдрени. Когато кервелът узрее, зелените листа променят цвета си - стават пурпурни и накрая придобиват бронзов цвят. Листата му приличат на магданоза, но са по-тънки и по-гъсто разположени. Като губят зеления си цвят, листата губят и характерния си вкус. Цъфти през май-юни. Цветовете са малки, бели, събрани в сенници по 4-5, носени от дръжчици. Плодът е двусеменен (диакен) и се разпада на 2 семена с дълбока бразда от вътрешната страна. Семената са черни, с тъмновиолетов оттенък, с дължина 8-9 см. При дъвчене излъчват аромат на анасон. Кълняемостта е 80% и се запазва 2-3 години. Обикновеният кервел се отнася към род Аnthriscus.
Разпространение
Обикновеният кервел произхожда от Азия и се среща в цяла Европа и у нас. Вирее в хладни, сенчести и влажни места. Среща се и на открити площи.
Събиране
Прибирането започва преди цъфтежа. Листата се изрязват с дръжки и се завързват на връзки както копър.
Съдържание
Свежите зелени листа на обикновения кервел съдържат етерични масла, витамин С, каротен, минерални вещества, биологично активи гликозиди. Те съдържат (в свежа маса) 60 mg % витамин С, 8 mg % каротин, а така също витамин Р и ценни минерални сола. Имат аромат на анасон. В официалната медицина се използуват при лечение на жлезите с вътрешна секреция, а в народната медицина - за регулиране на храносмилането. От надземната маса на растенията се добива етерично масло, което съдържа гликозида апиин и намира приложение в медицината и в хранителната промишленост.
Ползване като храна
Листата до цъфтежа се използват свежи като подправка на салатни супи, на ястия от месо и от зеленчуци и за приготвяне на пюрета. Обикновеният кервел е познат като подправка още на древните римляни и гърци. В някои страни на Европа растението по традиция има място на великденската празнична трапеза. То се свързва с този християнски празник заради аромата си, който много наподобява на смирна, а ранните му пъпки символизират възраждането на природата. Яде се като част от празничната церемония на Велики Четвъртък. Кервелът се използва в кулинарията заради свежия аромат на анасон, който излъчват младите листенца на растението. Сушените губят значителна част от него. В ястията кервелът трябва да се добавя накрая, докато са горещи -да не врят с него. Листата на обикновения кервел се добавят в сосове за риба, ястия от птици, картофени супи, агнешко месо. Той придава приятен, свеж аромат и вкус на ястия със зелена салата, грах и домати. Подходящ е за овкусяване на моркови, яйца. Младите зелени листа на кервел се смесват с извара, меко сирене или масло и с получения ароматен и зелен продукт се мажат филийки с черен хляб. Местни кулинари смесват ситно нарязани магданоз, лук, резанец, кервел и естрагон (тарос), при което се получава подправка с много приятен букет от аромати.
Лечебни качества
Народната медицина използва обикновения кервел при лениви черва, за понижаване на кръвното налягане и като диуретик. Комбинацията от глухарче, кресон и кервел се прилага за подсилване на организма през зимата и пролетта. Използва се като чай. Компреси от обикновен кервел се използват за овлажняване на очите.