Разпространение
Основно бялата се среща в райони с надморска височина над 800 метра. От нея може да се направи жив плет и широко приложение намират и плодовете ѝ. Черната е по-слабо разпространена на територията на България, като у нас се среща по Черноморието, в района на Сливен, Петрич, Сандански, Враца. Видът е в състояние да даде около 80 килограма дуда, която узрява през юли и има лечебни качества. Растението се размножава чрез семена и чрез резници, като вторият вариант е по-успешен. Черницата обаче остава често срещан вид, тъй като може да се намери почти навсякъде.
Съдържание
Листата съдържат между 18-25% протеин (съдържание на сухо вещество) и имат висока смилаемост (70-90%).Те са високо хранителни и съдържат витамини B комплекс, витамин C, витамин D. Понякога ги ядат като зеленчук.
Плодовете са богати на органични киселини, витамини, минерали, флаваноиди. Пресните черници се състоят от 88% вода и съдържат само 60 калории на чаша (140 грама). В прясно състояние те съдържат 9,8% въглехидрати, 1,7% фибри, 1,4% протеини и 0,4% мазнини. Черниците често се консумират изсушени, подобно на стафидите. В този вид те съдържат 70% въглехидрати, 14% фибри, 12% протеини и 3% мазнини – което ги прави доста богати на протеини в сравнение с повечето горски плодове. Също така са ценен антиокасидант.
Използване като храна
Плодовете на черницата се използват за плънка на сладкарски изделия. От плодовете й могат да се правят сокове и вина. Плодовете са нетрайни. Запазват се 1 – 2 дни, ако се държат в хладилник, без да са измити предварително.
От плодовете се приготвят петмези, компоти, сиропи и др.
Лечебни качества
В народната медицина черницата се използва като слабително, откашлящо, пикочогонно, хипогликемично и седативно средство. Прилага се за лечение на запек, лека форма на захарен диабет и бронхити. Листата се употребяват при авитаминиза, като укрепващо средство и при задух. Отварата от кората и корените се препоръчва за регулиране на нередовна менструация, при полова слабост и бъбречна недостатъчност.