Разпространение
Разпространена в Европа, Западна и Централна Азия. Среща се из храсталаците и по-светлите гори в долния и средния пояс до 1000 м надморска височина.
Събиране
Септември-октомври, под дървото се постилат платнища или черги и чрез брулене и стръсване плодовете изпадат.
Съдържание
В плодовете на киселицата се установяват следните вещества:
ябълчна киселина
лимонова киселина
винена киселина
хлорогенова киселина
арабинова киселини
захари
пектини
дъбилни вещества
багрилни вещества
аскорбинова киселина
каротин, витамини
желязо
фосфор
етерично масло в малки количества, други минерални соли.
Плодната обвивка съдържа флавоноиди
Семената съдържат глюкозида амигдалин и тлъсто масло.
Използване като храна
Киселицата се използва в огромни количества за производството на пектин и фуражи за животните. Пектинът извлечен от плода успешно се прилага като сгъстител на конфитюри. Интересно негово приложение е като хранителна среда в лабораторни условия. От кората на плодчетата се получава червено и жълто багрило, в различни нюанси. Дървесината на киселицата е отлично твърдо гориво. От семената се получава ядливо масло, а от листата се приготвя приятен чай.
Дивата ябълка е медоносно растение. Птиците и малките бозайници консумират плодовете й, а в кората й се крият насекоми, които отново стават храна на птици.
От плодчетата се получават вино, сок, ракия, желета, мармалади, сладка, концентрирани напитки.
Лечебни качества
В народната ни медицина се употребява при сърдечни проблеми и затлъстяване. Екстракт от плодовете се влага в много козметични продукти с насоченост на действие към кожата на лицето и ръцете. Те овлажняват, освежават, почистват и подхранват кожата.
Плодът има тръпчив вкус и действа слабително. Смачкана плодова пулпа може да се използва под формата на лапа за лечение на малки рани и кожни увреждания. Консумира се при запек или с цел неговото избягване.
Кората, и особено тази на кореновата кората, е с противоглистно, охлаждащо и сънотворно действие.
Източници: