Разпространение
Расте по пасища, ливади и горски поляни сред ниска, зелена трева. Може да се срещне по всяко време от пролетта до есента, стига да е достатъчно влажно и да има свежа, зелена растителност. Често се среща на гнезда с голям брой плодни тела, а понякога и в кръгови формации – така наречените самодивски кръгове. Широко разпространен и често срещан вид в цялата страна.
Събиране
През месеците Април-Май-Юни
Съдържание
Месото на челядинката е бяло или бледожълто, тънко и жилаво, с приятен вкус и лек мирис на бадеми.
Пънчето на челядинката е цилиндрично и кухо. При по-старите екземпляри не става за консумация, защото е жилаво.
Използване като храна
Известно е, че гъбите са тежка храна, но челядинките правят изключение. Най-добрият вариант е да си направим една лесна супа. Към челядинките можем да прибавим картофи и масло, а за подправки да използваме лук, черен пипер, сол и девесил. По желание можем да сложим фиде и да застроим супата.
Гъбите челядинки са вкусни задушени и запържени с масло, на салата с левурда и чесън, на каша, с ориз и домати и др.
Освен да готвим пресни челядинки, можем да ги консервираме или изсушим.
Лечебни качества
Те съдържат голямо количество вода – около 84 – 92%. Богати са на белтъчини, минерални соли, мазнини, витамини и др.
Източници: