Разпространение
Невзискателен е към почвата, сухоустойчив. Ареал – Средна, Източна и Южна Европа, Кавказ, Югозападна Азия. В България се среща по сухите каменливи склонове и редките гори в предпланинските райони до 1500 м надморска височина.
Събиране
Готови за бране са плодовете, които придобият червен цвят. Събират се, без да се изчаква да омекват. Трябва да се откъсват заедно с дръжчиците, когато времето е сухо, понеже като са навлажнени плодовете, лесно се повреждат.
В откъснатите дренки протичат биохимични процеси и поради това плодовете потъмняват, омекват и стават по-сладки и много вкусни, а тръпчивият им вкус почти изчезва. Тогава именно са най-приятни за прясна консумация.
Съдържание. Плодовете съдържат гликозида корнин, дъбилни и горчиви вещества, плодови киселини, захари, витамин С и К. Съдържат още пектини и две фенолкарбонови киселини – галова и салицилова. В листата има иридоиди.
Лечебни качества
Дренките действат запичащо, кръвоспиращо и температуропонижаващо. Прилагат се при лечение на диарии, блатна треска и др. В българската народна медицина дренките се препоръчват още при кръвоизливи от стомаха и червата, при температура и трескави състояния и др., а корите от младите клонки – при блатна треска и за жабурене при болки във венците.
Използване като храна
Източници:
Източник 1
Източник 2
Източник 3