Разпространение
Тя е разпространена почти в целия свят, като обикновено се смята за плевел. Чрез кореновите си издънки растението бързо се размножава по вегетативен начин и така завзема територии в посевите и борбата с него е много трудна. Расте по пустеещи места, край пътища и в посеви, из нивите като упорит плевел, по каменливите поляни и пасищата, в низините, в предпланините и в планините. У нас се среща докъм 1500 м н.в.
Съдържание
В листата и надземната част на растението се съдържат хранителни вещества - белтъци, въглехидрати, инулин, мазнини. Биологично активните вещества са витамини, етерично масло, гликозиди, алкалоиди и др. В листата се съдържа гликозидът кницин (cnicin), който е уникален с химичната си формула и с биологичното си еменагогно действие, поради което намира място във фитотерапията (вижте при „лечебно действие“).
В корените на паламидата се съдържа инулин. Семената й съдържат към 22% масло, в което влизат главно ненаситени мастни киселини. Химичният състав на растението не е изследван много добре. Вижда се, непривлекателният му вид повлиява и върху интереса на изследователите.
Използване като храна
Непривлекателна заради бодливите си листа и стъбла и вредност за селскостопанските култури, обикновената паламида несправедливо е пренебрегната като източник на храна. Тя може да се използва за храна, както я използват тревопасните животни. Свежите млади стъбла се обелват и ядат сурови, а младите листа се варят като зеленчук - те губят бодлите си, когато се обработят термично. Имат вида и вкуса на аспержи. Корените от първата година на растението се обелват и ядат сурови, но по-добре е да се сварят като картофите или да се сготвят в яхния със зеленчуци или с месо. И нещо неочаквано - ако цветната пъпка се отвори и се достигне до цветната основа, която е с кремаво-бял цвят, ние разкриваме една вкусна храна, подобна на орехова или бадемова ядка.
Лечебни качества
Различните части на паламидата имат лечебно действие, което се използва от народната медицина. Листата действат кръвоспиращо с тях се налагат порезни и открити рани или се правят компреси със сок от стъблото и листата. Използват се също така при изгаряния и кожни заболявания. Настойка и чай от листата се използват при диабет, при повръщане и високо кръвно налягане. Външно се прилагат при хемороиди. Гликозидът кницин, който се съдържа в листата, има и еменагогно действие. Това действие се състои в стимулиране на кръвния поток в тазовата област и матката и в стимулиране на менструация. Растения, които притежават това действие, се използват за предизвикване на аборт или за предотвратяване на бременност. Те стимулират менструалния цикъл, когато менструацията отсъства при хормонални нарушения. Коренът на паламидата се използва като тонизиращо, диуретично, кръвоспиращо и противовъзпалително средство. Прилага се и при чернодробни проблеми. Суров корен се дъвче при зъбобол. Отвара от корените се използва за гонене на глисти при деца. Сварени корени се използва при лечение на разстройство. В миналото пухът от семена се е използвал като прахан за палене на огън.
Източник: Диво-растящя храна, П.Далев