Девисил, лющян - Levisticum officinale

$0.00

Наименования

Девисил, селим, лющян, леощян, левущян, русалин.

Семейство

Семейство Сенникоцветни -Арiaceae

Описание

Девесилът е многогодишно тревисто растение. Отглеждан в градината, достига на височина до 1,5 метра. Стъблото е право, кухо, гладко с восъчен налеп. По него са разположени твърди, блестящи, тъмнозелени листа. Листът е с дължина 15 см и ширина 8 см, и е триъгълно двойно и тройно насечен. Цветовете са бяло-зеленикави, понякога розови, оформени в едри, чадъровидни съцветия. Цъфти през горещите летни месеци - юли и август. Семената са жълтеникави, събрани по две, елипсовидни по форма и плоски от страната, с която се допират.

Наименования

Девисил, селим, лющян, леощян, левущян, русалин.

Семейство

Семейство Сенникоцветни -Арiaceae

Описание

Девесилът е многогодишно тревисто растение. Отглеждан в градината, достига на височина до 1,5 метра. Стъблото е право, кухо, гладко с восъчен налеп. По него са разположени твърди, блестящи, тъмнозелени листа. Листът е с дължина 15 см и ширина 8 см, и е триъгълно двойно и тройно насечен. Цветовете са бяло-зеленикави, понякога розови, оформени в едри, чадъровидни съцветия. Цъфти през горещите летни месеци - юли и август. Семената са жълтеникави, събрани по две, елипсовидни по форма и плоски от страната, с която се допират.

Разпространение

Родината на девесила е Западна Азия, но някои смятат, че произхожда от Южна Европа. Известен е на древните гърци и римляни. У нас в диво състояние е разпространен из цялата страна до 1000 м н.в. Расте по влажни и сенчести места, покрай реки и в дерета. Дивисилът расте на всякакви почви. Растенията не понасят почвено и атвосферно засушаване.

Събиране

Листата и младите клонки се събират няколко пъти, когато достигнат дължина 15-16 см.

Съдържание

Листата и клонките на девесила имат към 200 сухо вещество, в което се съдържат белтъци - 13,5% захари – 17% целулоза - 13,5%, витамин С - 66,2 мг%, каротен - 3,91мг%, етерично масло, дъбилни вещества, лецитин, органични киселини, смоли, фуранокумарин, пектин, скорбяла, соли на калций, магнезий, калий, желязо и фосфор. Корените са богати на въглехидрати, танини и смоли.

Използване като храна

Девисилът е част от традиционната кухня. Той се използва за подправка на супи, задушиени ястия, туршии. Използвзат се както листата му, така и корените, и плодовете му. Пресните корени на девесила са чудесна подправка за салати, пилешки супи, фасул, месни ястия. Те се съ четават с магданоз, копър, чесън, зеленчуци за супа. Плодовете му пък се комбинират добре с дафинов лист, черен пипер, бахар и се използват за мариноване на зеленчуци. Листата на девесила, пресни или изсушени, са подправка за рибена чорба. Корените и семената се използват в тестени изделия. Девесилът се слага в края на готвенето, за да запази аромата си.

Лечебни качества

Девесилът е известен с лечебните си качества още в Древна Гърция и Древен Рим. Гален, Хипократ и Авицена го използват като пречистващо средство, за разсейване на външни и вътрешни отоци и при нощно напикаване. През Средновековието от растението се приготвя тонизираща напитка.

Девесилът се използва и от народната медицина. Според поверие яденето на девесил дава на човека 9 сили (оттам идва и наименованието му). Действително, билката оказва тонизиращо влияние върху организма, стимулира функциите на нервната и сърдечно-съдовата система. Още през ХIХ век е установено, че девесилът подобрява състоянието на туберкулозно болните. Девесилът се използва при кожни заболявапия и при симптоми на обилно потене. Настойката от корените на растението има тонизиращо действие върху стомашно-чревния тракт, стимулира работата на жлъчката, намалява образуването на газове, отстранява стомашните колики, подобрява апетита и редуцира нервната възбудимост и тревожност. Използва се и при лечение на гнойни инфекции по кожата.